ЕВФЕМИСТИЧНАТА ФУНКЦИЯ НА ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Мария Стоилова Жерева
(Софийски университет „Св. Климент Охридски", ДЕО -
Szegedi Tudományegyetem, ВТК, Szláv Filológiai Tanszék, mzhereva@hotmail.com)
Главният отличителен признак на евфемизмите е семантичната ре- дукция, семантичната неопределеност и формалният характер на подобря- ване на денотата. Феноменът на евфемизация се формира в културата и ге- нетично е свързан с друг феномен - табу или забрана на теми и думи, конто трябва да се избягват.
Евфемизацията се осъществява по различии начини, но главната еди- ница на езика за смекчаване на речта са устойчивите словосъчетания. Точно те са и болшинството закрепени в езика речеви евфемизми. Стремежът към максимална дистанция между сигнификата и денотата, свойствен на евфе- мизмите, ги сближава с традиционните фразеологизми, конто създават та- кава дистанция по силата на своята образна природа. Семантичната неопре- деленост и дифузност на семантиката на евфемизмите се постига по различ- ии начини. За фразеологизмите също е характерна определена семантична неопределеност. Но, от друга страна, основната функция на фразеологи- змите е номинативна, емоционално-оценъчна, експресивна и културна. Фра- зеологизмът е носител на културна семантика, той участва в развитието на културата на един народ. Въпреки това, между евфемизмите и фразеоло- гизмите има много сходни черти като идеоматичност, семантична неопреде- леност, устойчивост, възпроизводимост. Както евфемизмите, така и фразео- логизмите принадлежат не само на езика, но и на културата, тяхното про- явление е обусловено от изискванията на културата и в това си проявление евфимизмите изпълняват етикетна функция, а фразеологизмите пазят в своя- та културна семантика и реализират в езика различии културни смисли.
Някои езиковеди разглеждат евфемизмите като речева стратегия, т.е.
като речево действие, насочено към достигане на определена комуникативна цел. Като изследват евфемията като езиково и речево явление, те отнасят евфемизмите към номинативните единици и към фигурите като ги прирав- няват с речевите действия (Падучева 1996: 225; Крысин 2004: 270; Стефано- ва 2007; Москвин 2010: 244, 259 и др.).
Областта на лингвистичната прагматика, в която като съставна част влиза теорията на речевите актове, обхваща изучаването на комуникатив- ните и частнокомуникативните функции на езиковите единици в контекста
на съзнателното им използване от говорещите в речевата си дейност с цел реализация на комуникативните си задачи. Речевите актове са основните единици на вербалната комуникация.
За евфемизмите са характерни всички съставни части на речевите актове - локуция, когато говорещият придава на своето изказване локу- тивно значение, илокуция, т.е. интенционална насоченост на речевия акт и перлокуция, т.е. резултат от въздействието. Локутивната съставна част на евфемизма - това е комуникативно имплицираното значение, което съпът- ства изказването. Илокутивната съставна част на даден речев акт се състои в съзнателното създаване на смекчена замяна на думи и изрази, конто по мне- нието на говорещия, са неприятии или груби за събеседника. Перлокутив- ната съставна част или резултатьт от въздействието се състои в благопри- ятното въздействие на смекчената реч на събеседника, в ефекта на емоцио- нално сближаване на събеседниците и успеха на комуникацията като цяло.
На евфемизма, като речев акт, е свойствена имплицитността, т.е.
формалната неизразеност на прагматична информация, която се съдържа в него. Имплицитната информация, която носи евфемизма, отговаря на ило- кутивното значение, свързано с изказването. Като речев акт, евфемизмът по своята основна комуникативна функция е съпоставим с това, което 3. Венд- лер (1985: 247) нарича „речеви актове на етикетно поведение" като към тях причислява похвалата, порицанието, благодаростта и др. По класификацията на Дж.Л. Остин (1986) за илокутавните функции евфемизмът е близък до бехабитивите - актове на социално поведение от типа на извинения, по- здрави и др.
На речевия акт евфемизъм не съответства никакъв перформативен глагол. Глаголите евфемизирам и смекчавам не са перформативни. Но от- съствието на перформативен глагол не може да бъде аргумент при доказване съществуването на речев акт. Дж. Лийч (Leech 1974: 166) нарича това „ило- кутивно заблуждение".
По своето перлокутивно значение евфемизмът като речев акт оказва благоприятно въздействие на слушащия, създава емоционално сближаване между събеседниците и осигурява успеха на комуникацията като цяло. Ка- зано по друг начин, евфемизмът е комуникативно настройваща речева так- тика. В речевия акт евфемизъм говорещият съзнателно нарушава яснотата на изразяването, тьй като по своето предназначение евфемизмът е предна- значен да създаде нееднозначност, семантична неопределеност на изказва- нето, за да избегне определена нетактичност и грубост.
Евфемизмът е особен феномен, при който връзката между информа- тивною съдържание на речта и неговото вербализиране е възможно най- опосредствана.
Семантиката на евфемизма е семантика на имплицитните (т.е. сло- весно неизразени, но обективно сыцествуващи) смисли в езиковата струк- тура на изказването. Тези невидими на пръв поглед смисли лесно се въз- приемат и осъзнават от слушащия. Главната информация, която говорещият предава с помощта на евфемизъм, също може да се нарече имплицитна. На- пример: Въпреки че е брюнетка, интелектуалният й потенциал е като на блондинка, т.е. 'тя има нисък интелектуален потенциал, тъй като по през- умпция блондинката е глупава красавица'. Яснотата на израза е само фор- мално нарушена, защото смисълът на изказването е ясен на слушащия, тъй като евфемизмът е преди всичко етикетен акт, призван да внесе максимум вежливост в речта. Декодирането на евфемизма се осъществява лесно, тъй като всеки носител на езика и културата има определени знания за отноше- нията в общуването в съответния социум и етичните норми на поведение ка- то цяло. Евфемизмът смекчава формата за изразяване на смисъла, но не из- меня имплицитно присъстващия смисъл.
Условието за искреност по терминологията на Н.Д. Арутюнова и Е.В. Падучева (1985) също не се нарушава. Речевият акт позволява да се из- пълнят етикетните предписания на културата като приглушава, но не изменя дълбочинния смисъл. Перлокутивното значение на евфемизма е да се съз- даде благоприятно впечатление на събеседника с тактичност при избора на думи и изрази.
От казаното до тук следва изводът, че евфемизмите принадлежат към речевата дейност и трябва да се описват в прагматиката и по-специално в теорията на речевите актове като един от аспектите на речевата дейност.
Сходството между евфемизмите и фразеологизмите дава основание да се предполага наличието на евфемистична способност на всеки фразео- логизъм.
Според класификацията на Л.П. Крысин (2004: 286) евфемизацията в културния социум обхваща четири основни теми - някои физиологически процеси и състояния, определени части на човешкото тяло, отношенията между двата пола, болести и смърт. Всички тези теми в началния период от историята на човечеството са имали забрана или табу на тяхното пряко назо- ваване. Тогава човекът е отъждествявал вещта и думата, вярвал е в магията на вещите и думите, осъзнавал е природната връзка между тях и най-древ- ните евфемизми са изпълнявали ролята на табу. Забраната за пряко назо- ваване на Бог, духове, смъртта, болести и т.н. изисквала лексикални замени.
Така, Бог е наричан Той, Месията, Помазания, Синьт Божий и др. Дяволът е Лукавият, Рогатият, Нечистата сила, Нечистият, Съблазнителят и др.
Смъртта е Оная с косата, а мъртвецът е гушнал букета, предал Богу дух, отишъл си, напуснал ни, ритнал камбаната, отървал се от мъките, преми- нал в отвъдното и т.н.
Б.А. Ларин (1977: 109) разделя евфемизмите на стари и нови, като старите той нарича „преименуване по силата на забраната" или „думи-табу", а новите нарича евфемизми.
Ако изхождаме от това, че евфемизмът по своята същност е речев акт, то старите евфемизми, или евфемизмите-табу също са речеви актове, но тяхното съдържание е друго. Той е по-скоро заклинание, т.е. волева дума- действие. Магическата основа на табу е обусловена от съзнанието за забра- ната като действие, а съкровеното словесно изражение - като начин, който позволява да се противостой на този свят, който за древния човек е бил опа- сен, таял е в себе си зло и е носел нещастие. В евфемизма-табу като речев акт, съставящ основата на ритуалното словесно действие се е проявявала, от една страна, потребността на човека да се опази от всевъзможното зло, а от друга страна, в него се е проявявало поетическото творчество на народа.
Магия и поезия са се съединили в едно общо езиково явление - непряк на- чин за назоваване на света.
Историята на думите свидетелства, че изрази, който са изпълнявали ролята на заклинания, са били цели словесни формули. Тях причисляваме към фразеологичния състав на езика: Дай Боже, Не дай Боже, Здравей, Ле- ка нощ, пепел ти на езика, по дяволите, помози Бог, на добър час и др. По своята същност те представляват актове на заклинания. Тяхната устойчи- вост има не фразеологична, а ритуална природа. Старите формули за при- ветствие и сбогуване са загубили своя магически смисъл и са се превърнали в етикетни формули.
Маркери за смекчаване на израза обикновено рядко се използват. То- ва са думи и изрази като как да се изразя, меко казано, образно казано, в ня- какъв смисъл и др.
Можем да твърдим, че определящо при установяването на евфеми- стичната роля на фразеологизмите е съгласуването на фразеологизмите- евфемизми с други речеви актове, с интенцията на субекта на речта, а също и с културната семантика на самите фразеологизми.
Трябва да отбележа, че смекчаващата роля на фразеологизмите в речта практически не се маркира нито със специални думи, нито с опре- делена интонация, нито чрез пауза, нито с многоточие или друго. Сигна- лите, конто показват, че евфемизацията се е състояла трябва да се събират на части.
По мое мнение, неправилна е логиката отделният фразеологизъм да бъде причисляван към евфемизмите само на основата на неговата образност (т.е. на основата на непрекия начин на описване на ставащото) и по темати- ката, която в миналото е била табу. Някои езиковеди предполагат, че „за да може една фразеологична единица да изпълнява евфемистична функция, тя трябва да бъде неутрално или положително оцветена. Тя трябва маскирано
да обозначава отрицателно оценивания от социума денотат" (Сеничкина 2006: 34). Само „сред вулгаризмите няма евфемизми, тьй като това са думи и съчетаия от думи с ярко отрицателна оценка и употребявайки подобна ду- ма или съчетание от думи, говорещият не смекчава, а огрубява своето изказ- ване" (пак там, 52).
Според мене, речевият акт евфемизъм може да се осъществи и с помощта на вулгаризъм, ако субектът на речта е носител на просторечие и иска да смекчи речта в съответствие със своите разбирания за степен на смекчаване, т.е. в съответствие с неговата културна скала. Или по думите на Э. Косериу (1989: 180): „Речевите актове съществуват не в езика, а в грани- чите на съобществата (при това граничите на съобществата могат да не съв- падат с граничите на езиковите съобщества)". Вулгаризмите, конто са та- кива в очите на представителя на елитарната култура, за субекта на речта могат да са подходящ материал за смекчаване на още по-груби изрази. Нещо повече - повечето вулгарни и груби думи и изрази са бивши евфемизми, конто в миналото са табуирани, а после в простонародната реч по своему са смекчавали описанието на такива сакрални теми като болеет, смърт, сексу- ални отношения и др. Създадените някога за целите на табу или евфеми- зация на речта думи и изрази, отдавна са се превърнали в своята проти- воположное - дисфемизъм и се използват в такива речеви актове като оскърбление. Те са сменени с нови евфемизми, чиято задача е да смекчават тема, която от гледна точка на говорещия е деликатна. Бивши евфемизми, станали дисфемизми са, например улична жена - жена с леко поведение, представителка на най-древната професия, магистрална труженичка, нощна пеперуда и др. Изследователите причисляват такива деевфемизми (бивши евфемизми) към класа на евфемизмите само на основата на тяхната бивша функция (Кацев 1991; Павленко 1996). Може да се предположи, че бившите евфемизми в речта на носителя на просторечие могат да се раз- глеждат и като своеобразно промеждутьчно звено между грубите и неутрал- ните думи, т.е. те продължават да изпълняват в известна степен функцията си на смекчаване на речта.
За да се определи фактът на състоялата се евфемизация, аз се опирам на две опорни точки - речевият акт и културната семантика на фразео- логизма.
По правило, вулгарните, грубите фразеологизми се използват за из- пълнение на противоположны цели - да се огруби речта. За доказателство служи фактът, че актът на грубоетта е съпътстван с речев акт на оскърб- ление. В същото време вулгарните, грубите фразеологизми могат да изпъл- няват функцията на смекчаване на речта, ако те съпътстват речев акт, на- сочен към комуникативно сближаване. В различните социални среди съ-
ществуват различии представи за прилично и неприлично, за вулгарно и невулгарно.
Новият подход към изучаването на евфемизмите, който се предлага в тази статия, се заключава в това, да се вземе за основа речевият акт с не- говото съдържание и като се изхожда от него, да се определи дали даден фразеологизъм се явява евфемизъм, даже и ако в ролята на евфемизъм е вул- гарен или груб израз.
Ролята на евфемизъм могат да играят не само едиици, принад- лежащи към ядрото на фразеологизмите, но и пословици, поговорки, афо- ризми и др.
С помощта на пословиците и поговорките говорещият не само пре- дава мисъл, която е пределно концентрирана, но и осъществява евфеми- зация, насочена към комуникативно сближаване, за да смекчи грубия израз, например: Бог дал, Бог взел се употребява при загуба на нещо ценно или при смърт. Тегля чергата към себе си - мисля за себе си.
Афоризмите също могат да играят ролята на евфемизми. Говорещият може да употреби афоризъм, за да смекчи изказването си и затова може да цитира мисъл, изказана навремето от философ, писател или друг известен човек: „ Мисленето е най-трудната работа и вероятно затова с него малко хора се занимават " (X. Форд) - в ситуация, когато някой не полага никакви усилия да се справи със задачите си, „Здраве е, когато всеки ден ни боли на различно място" (Ф. Раневская) - в разговор с постоянно оплакващ се от здравето си човек, „Колкото по-малко обичаме една жена, толкова повече й се харесваме " (А.С. Пушкин) - при обсъждане на противоречивата женска природа, Надежда тука всяка оставете (Данте Алегиери) - когато става дума за нещо невъзможно, Парите не миришат (Веспасиан) - при разговор за „мръсни" пари, Една лястовичка пролет не правы - когато само единици се заемат с някаква кауза и т.н. Пословиците, поговорките, афоризмите, крилатите фрази са текстове, конто са прецедента в културата, в социалния живот и затова в съвременната наука се описват като прецедентни текстове.
Изследователите на този феномен го разглеждат като „текст в текста", като сложен вербален знак, който битува в речта като отделна част или цитат и се характеризира с голяма образност (Гудков 2004; Земская 2004 и др.).
От гледна точка на евфемизацията, за такива прецедентни текстове- евфемизми могат да се считат тези, конто и в първоизточника са изпълня- вали функцията на смекчители, т.е. били са оказионализми, създадени като евфемизми. При широко цитиране в ежедневната разговорна реч, те се пре- връщат от оказионни в речеви евфемизми, стават факта от речевата фразео- логия: Не се гаси туй, що не гасне! (И. Вазов), О, свещена простота! (Ян Хус), О, времена, о, нрави! (Цицерон), Всичко тече, всичко се мени! (Хера- клит) и т.н.
В заключение трябва да се каже, че евфемизмите и фразеологизмите се сближават чрез такива общи признаци като идиоматичност, семантична неопределеност, устойчивост, възпроизводимост. Евфемизмите и фразеоло- гизмите принадлежат не само на езика, но и на културата, самата им поява е обусловена от културни причини. Евфемизмите, като знаци на културата, изпълняват етикетна функция и са създадени в етичната система на дадения културен социум. Фразеологизмите пазят в своята културна семантика и пренасят в речта културни смисли и участват в културата на социума. По такъв начин езиковите и културните фактори са основание да се предполо- жи евфемистична способност при всеки фразеологизъм.
Настоящото изследване показва, че евфемистичната функция на фра- зеологизмите не се основава само на тяхната семантична неопределеност, а и на дифузността на значението им, на асоциативната им размитост и оце- нъчна амбивалентност. Фразеологизмите могат да се използват за евфеми- зация на речта - едни се използват за смекчаване на изказа, а други, обратно, за огрубяването му. Изследването на фразеологизмите в системата на рече- вите актове, комуникативно-функционалното им описание от една страна и анализът на културната семантика на фразеологизмите от друга, са основа за установяване на евфемизацията с помощта на определен фразеологизъм.
За речев акт на смекчение може да се говори, когато ролята на фразеологизма е съгласувана с другите речеви актове, чието съдържание не противоречи на смекчаването и когато културният смисъл на фразеологизма смекчава, а не заостря описанието на деликатните теми.
Тематиката, която подлежи на табуиране, не определя евфемистич- ността на фразеологизма. Така, фразеологизми със значение 'умирам', 'смърт' могат да бъдат причислени към фразеологизмите-табу и имат съот- ветната забележка в речниците „табу", но тяхната евфемистична функция не им принадлежи изначално, а се формира в културата. Още повече, комуни- кативната роля на фразеологизма се създава в културата и ограничаването на употребата му във функцията на евфемизъм има културно обяснение. Ка- то евфемизми могат да се употребяват не само единици на ядрото на фразео- логизмите, но и пословици, поговорки, афоризми и други.
ЛИТЕРАТУРА
Арутюнова, Н.Д. - Падучева, Е.В. .1985, Истоки, проблемы и категории прагматики.
В: Падучева, Е.В. (общ. ред.), Новое в зарубежной лингвистике, вып. 16:
Лингвистическая прагматика. Москва: Прогресс, 3—42.
Вендлер, 3.1985, Иллокутивное самоубийство. В: Падучева, Е.В. (общ. ред.), Новое в зарубежной лингвистике, вып. 16: Лингвистическая прагматика. Москва:
Прогресс, 238-250.
Гудков, Д.Б. 2004, Прецедентные тексты. В: Брилева, И.С. - Вольская, Н.П. - Гуд- ков, Д.Б. - Захаренко, И.В. - Красных, В.В. (ред.), Русское культурное про- странство: Лингвокультурологический словарь. Москва: Гнозис, 28-38.
Земская, Е.А. 2004, Язык газет. В: Земская, Е.А., Язык как деятельность: Морфема.
Слово. Речь. Москва: Языки славянской культуры, 546-564.
Кацев, А.М. 1991, Эвфемизмы и просторечие: Семантический аспект. В: Зуева, Е.В.
(ред.), Актуальные проблемы семасиологии: межвузовский сборник науч- ных трудов. Ленинград: РГПУ, 75-83.
Косериу, Э. 1989, Контрастивная лингвистика и перевод: их соотношение. В: Не- рознак, В.П. - Гак, В.Г. (сост.), Новое в зарубежной лингвистике, вып. 25:
Контрастивная лингвистика. Москва: Прогресс, 63—81.
Крысин, Л.П. 2004, Эвфемизмы в современной русской речи. В: Крысин, Л.П., Рус- ское слово, свое и чужое. Москва: Языки славянской культуры, 262—286.
Ларин, Б.А. 1977, Об эвфемизмах. В: Ларин, Б.А., История русского языка и общее языкознание: Избранные работы. Москва: Просвещение, 100-111.
Москвин, В.П. 2010, Эвфемизмы в лексической системе современного русского языка. Москва: URSS, изд. 4-е.
Остин, Дж.Л. 1986, Слово как действие. В: Городецкий, Б.Ю. (ред.), Новое в зару- бежной лингвистике, вып. 17: Теория речевых актов. Москва: Прогресс, 22-129.
Павленко, Т.Л. 1996, Мягко говоря... Русская речь № 5,49-54.
Падучева, Е.В. 1996, Семантика нарратива. В: Падучева, Е.В., Семантические ис- следования. Москва: Языки русской культуры, 193—418.
Сеничкина, Е.П. 2006, Эвфемизмы русского языка: Спецкурс. Учебное пособие. Мо- сква: Высшая школа.
Стефанова, М. 2007, Български метаинформационни структури за евфемистично предаване на информация. В: Филолгически и методически изследвания:
Доклади от международната научна конференция посветена на 100-го- дишнината от рождението на доц. Стойко Кабасанов. Смолян—Люблин, 234-240.
Leech, G. 1974, Semantics. Harmondsworth: Penguin.
