PUBLICATIONS OF THE BULGARIAN-HUNGARIAN HISTORY COMMISSION 4
МИГРАЦИИ НА ХОРА И ИДЕИ В БЪЛГАРИЯ И УНГАРИЯ
EMBEREK ÉS ESZMÉK MIGRÁCIÓJA BULGÁRIÁBAN ÉS MAGYARORSZÁGON
MIGRATIONS OF PEOPLE AND IDEAS IN BULGARIA AND HUNGARY
Съставители:
Пенка Пейковска
Emberek és eszmék migrációja
Bulgáriában és Magyarországon (19–21. század) Migrations of People and Ideas
in Bulgaria and Hungary, 19th–21st Centuries
PUBLICATIONS OF THE BULGARIAN–HUNGARIAN HISTORY COMMISSION
4.
ИЗДАНИЯ НА БЪЛГАРО-УНГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА КОМИСИЯ A MAGYAR–BOLGÁR TÖRTÉNÉSZ VEGYES BIZOTTSÁG KIADVÁNYAI
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Програма Publishing Hungary при Министерството на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария и Унгарския културен институт при Посолството на Унгария в София
A kötet megjelenését a Külgazdasági és Külügyminisztérium Publishing Hungary programja és Magyarország Szófiai Nagykövetsége – Szófiai Magyar Intézet támogatta
Миграции на хора и идеи
в България и Унгария (ХІХ – XXI век) Emberek és eszmék migrációi
Bulgáriában és Magyarországon (19–21. század) Migrations of People and Ideas
in Bulgaria and Hungary, 19th–21st Centuries
Съставителство и научна редакция:
Пенка Пейковска Габор Деметер
Szerkesztette:
Peykovska, Penka Demeter Gábor
Издателство „Парадигма“
Книгата е подготвена по два научноизследователски проекта: българо-унгарски междуакадемичен проект (ЕБР) на Института за исторически изследвания при БАН и Института за история към Центъра по хуманитаристика при УАН на тема
„Свързани истории: Извори за конструиране на историята в Централна и Югоиз- точна Европа, ХVII–XXI век” и академичен проект на Института за исторически изследвания при БАН с участието на учени от Унгария и Русия на тема „Междуна- родни миграции в България, ХIХ–ХХІ век: историко-демографски, социално-ан- тропологически и етнокултурни аспекти”
E kötet a „Connected Histories: Sources for Building History in Central and Southeast Europe, 17th–21st Centuries (Kapcsolódó történetek: források a történelem újra-kon- struálásához Közép- és Délkelet–Európában a 17–21. században)” c. bolgár-magyar közös akadémiai kutatási projekt (BTA TTI, MTA BTK TTI), valamint a BTA Történet- tudományi Kutatóintézetének magyar és orosz kutatók részvételével indított „Nem- zetközi migráció Bulgáriában a 19–21. században: történeti demográfiai, társadalmi antropológiai és etnokulturális aspektusok” c. projektje keretén belül készült.
Рецензенти:
Проф. д.и.н. Щелиян Щерионов Доц. д-р Кристиан Чаплар-Дегович
© Съставители и научни редактори:
Пенка Пейковска, Габор Деметер, 2018
© Автори, текст, 2018
© Издателство „Парадигма“, 2018 ISSN 2535–0757
ISBN 978–963–416–127–1 (MTA BTK TTI) ISBN 978–954–326–369–1
Предговор ...9 Поздравителен адрес от проф. д.и.н. Валери Стоянов,
председател на българската секция на Българо-унгарската историческа комисия ... 13 Венцислав Мучинов
Българската историография за миграционните движения
между българските земи и сърбия през хIх век (до 1878 г.) ...17 Summary. V. Muchinov. Bulgarian Historiography on Migratory
Movements between the Bulgarian Lands and Serbia in the 19th Century (until 1878) ...26 Инна Манасиева
Миграции на българи към руската империя през xIx век.
историко-демографски аспекти ...32 Резюме. И. Манасиева. Миграции болгар в российскую империю в xIx веке. историко-демографические аспекты ...53 Йонка Найденова
Маршрути на българската книга в унгарските земи –
културни проекции (xvIII – средата на xIx в.) ...54 Summary. Y. Naydenova. Bulgarian Book Routes in the Lands
of Hungary – Cultural Projections (18th – Mid-19th Centuries) ...72 Чавдар Ветов
Фотографски свидетелства
за българската революционна емиграция ...74 Summary. Ch. Vetov. Photographers’ Pieces of Evidence on
the Bulgarian Revolutionary Emigration ...86 Liljána Lesznicskova
Gondolatok, témák, motívumok vándorlása magyar
és bolgár kalendáriumok alapján ...89 Summary. L. Lesnichkova. Migration of Ideas, Themes
and Motifs Based on Hungarian and Bulgarian Calendars ...104
Райна Симеонова Харгитаине
Приносът на Кошутовия емигрант Eндре Пастори в българското
образование ...106 Ина Вишоградска
„Миграция“ на фонологични признаци в унгарския език:
транссегментни характеристики ...113 Summary. I. Vishogradska. “Migration” of Phonological Features in Hungarian: Trans-Segmental Characteristics ... 125 Gábor Demeter, Róbert Bagdi
Some Methods to Quantify Migration in Hungary ... 126 Róbert Bagdi
Migration and Occupation in Two Local Centers – Szerencs and varannó (zemplén County) in 1869 ... 152 Станислава Стойчева
Миграционни процеси сред българското население в Македония по данни на екзархията: аспекти и статистика
(1904 – 1912 г.) ...172 Summary. St. Stoycheva. Migration Processes among the Bulgarian Population in Macedonia according to the Exarchate Data: Aspects and Statistics
(1904–1912) ...234 Makkai Béla
Kivándorló magyarok és integrációjuk Szlavóniában és a Regátban
(1867–1918) ...236 Summary. B. Makkai. Emigrant Hungarians and Their Integration in Slavonia and “Regat” (1867–1918) ...255 Ordasi Ágnes
A fiumei állami alkalmazottak helyzete az еlső világháború után ...256 Summary. Á. Ordasi. The Situation of the Civil Servants in Fiume
after the First World War ...271 Съдържание / Tartalomjegyzék
В. И. Косик
дорожная карта русской эмиграции ...273 Summary. V. I. Kosik. The Road Map of the Russian Emigration ...287 А. С. Гладышева
Этноконфессиональная карта Южной добруджи (1913–1940) ...288 Summary. A. S. Gladysheva. Ethnoconfessional Map of Southern Dobrudja (1913–1940) ...302 Пенка Пейковска
емиграцията от България през 1931 – 1943 г. по данни от текущата демографска статистика ...304
Summary. P. Peykovska. The Emigration from Bulgaria in 1931–1943 according to the Current Statistics Data ...342 Peykovska Penka
A munkavállalási engedélyek mint a nemzetközi migráció forrásai –
az 1930-as évekbeli baranya megyei bolgárkertész bevándorlók kapcsán ...343 Summary. P. Peykovska. Work Permits as Sources of Information on International Migration – with Reference to the 1930s’ Bulgarian Market-gardening Immigrants in Baranya County ...383 Zsebők Csaba
A magyar diplomácia és a macedón emigráció Bulgáriában 1931–1934...384 Summary. Cs. Zsebők. The Hungarian Diplomacy and
the Macedonian Emigration in Bulgaria, 1931–1934 ...397 Bene Krisztián
Migráció és integráció. A franciaországi magyar közösség részvétele
a Szabad Franciaország és az Ellenállás harcaiban ...398 Summary: K. Bene. Migration and Integration. The Contribution
of the Hungarian Community in France to the Free France’s and
the Resistance’s Fights ... 413 Nadezhda Nikolova
Language and Cultural Integration of Immigrants into Bulgarian Society in the 21st Century ... 414
Zusammenfassung. N. Nikolova. Sprachliche und kulturelle Integration
Надя Филипова
сирийските бежанци между съображенията на страните – членки на Eвропейския съюз, и турция ...440
Summary: N. Filipova. Syrian Refugees between EU Member-States’
and Turkey’s Considerations ...452 Съкращения ...453
Съдържание / Tartalomjegyzék
Настоящият сборник е реализиран от двустранната Българо-унгар- ска историческа комисия. Той съдържа текстове от два българо-ун- гарски научни форума, посветени на външните/международните миграции в България и Унгария – конференцията „Международни миграции в България, ХIХ – ХХІ в. Историко-демографски, со- циално-антропологически и етнокултурни аспекти“, проведена в София на 1 юни 2016 г. със специалното участие на тогавашния извънреден и пълномощен посланик на Унгария в България Н. Пр.
Андраш Клейн, който изнесе публична лекция под надслов „Миг- рационните предизвикателства и Европейският съюз“, и симпозиу- ма „Миграция, идентичност и интеграция в Унгария в историческа перспектива“, организиран в рамките на Осмия международен кон- грес по унгаристика в Печ (Унгария) на 24 август 2016 г.
Гореспоменатите научни срещи бяха междинни етапи съответ- но от два изследователски проекта: единият, българо-унгарски меж- дуакадемичен проект (ЕБР) на Института за исторически изследва- ния при БАН и Института за история към Центъра по хуманитари- стика при УАН на тема „Свързани истории: извори за конструиране на историята в Централна и Югоизточна Европа, ХVII – XXI век“
с научни ръководители проф. д.и.н. Илия Тодев и проф. д.и.н. Пал Фодор, а другият, академичен проект на Института за исторически изследвания при БАН с участието на учени от Унгария и Русия на тема „Международни миграции в България, ХIХ – ХХІ век: исто- рико-демографски, социално-антропологически и етнокултурни аспекти“ с научен ръководител доц. д.и.н. Пенка Пейковска.
В научните събития се включиха учени от различни български и чуждестранни институции, сред тях: от българска страна – от Ин- ститута за исторически изследвания при БАН, Института за изслед-
ване на човека и населението при БАН, Института за литература при БАН, Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН, специалност „Унгарска филология“ в Софийския универси- тет „Св. Климент Охридски“, от чужбина – Института за история към Центъра по хуманитаристика при УАН, Института по славяноз- нание при РАН, Реформатския университет „Кароли Гашпар“ – Бу- дапеща, Университета в град Печ, Бизнес колежа „Шандор Векер- ле“ – Будапеща, Университета „Янош Нойман“ – Кечкемет.
Организирането на двата научни форума и съставянето на този сборник бе провокирано от съвременната миграционна обстановка в ЕС и предизвикателствата, пред които бяха изправени страните членки (в това число Унгария и България) вследствие на големите бежански вълни и други миграционни потоци от Африка към Евро- па и от опитите на двете страни да обединят усилията си за решава- нето на бежанската криза. Още повече, че миграционната история на България и Унгария има множество паралели, допирни точки и взаимодействия, свидетелства за няколковековен съвместен исто- рически опит. Да споменем само най-големите миграционни въл- ни между двете страни в по-ново време: политическите миграции, свързани с националноосвободителните движения на българите и унгарците за създаване на национални държави, като Ракоциевата и Кошутовата емиграция в българските земи на Османската импе- рия; чипровските бежанци – заселници в областта Банат; икономи- ческите миграции на българските търговци и градинари към унгар- ския пазар.
Именно поради събитията от последните години миграцията се превърна в ключов въпрос, въпреки че тя винаги е имала реша- ващо влияние върху историята на човечеството (достатъчно е да споменем фазата ѝ, свързана с етногенезиса на съвременните наро- ди през Ранното средновековие, по време на Великото преселение на народите). Характерът на днешната миграция обаче е друг – не защото предпочитат да я свържат с изменението на климата (което
Предговор
не е уникално), не и защото става дума за допира на народи с отли- чаващи се култури (живеещи от различни страни на Хънтингтъно- вите „гранични линни“) (в това отношение част от завоевателни- те войни, например османското нашествие, предизвикват подобна миграция), а по-скоро поради подхода и третирането на нерешените ѝ проблеми, към които се подхожда от схващането за хуманистична Европа и от гледна точка на човешките ресурси на едно демограф- ски застаряващо благоденстващо общество.
В хода на историята миграционните „предизвикателства“ (из- ползването на самата дума е обект на дискусия и илюстрира чувст- вителността на проблема) са пораждали множество мирни и на- силствени „отговори“, чието изучаване може да доведе до желани поуки и обобщения относно последиците от дадените на предизви- кателствата правилни или неправилни отговори и дори до опреде- лянето на някои общовалидни закономерности. Една от най-важни- те сред тях е, че интеграцията често отнема стотици години, неви- наги завършва с асимилация, че нетолерантността и насилието като спонтанен човешки (индивидуален) или държавно организиран отговор са също толкова чести, колкото и мирният изход (особено при първите няколко поколения), и че и на микро- и на макрорав- нище има общи явления, от които да се поучим. Изборът на точно този мащаб на настоящия том дава представа за многообразието на миграционните процеси и явления на микроравнище, както и за
„преноса“ на идеи, знания и култури, съпътстващи мигрирането на хората и превръщайки ги във важен фактор в историята на цивили- зацията.
Обект на изследване в разработките, включени в тома, са по- литически и трудови, масови и индивидуални международни миг- рации, бежански вълни, към които се подхожда от гледна точка на дихотомията имиграция – емиграция. Обект на изучаване са и отделни социалноантропологически и етнокултурни аспекти на международните миграции в България и Унгария като: миграциите
и етногеографията, процесите на акултурация, адаптация и инте- грация, „движението“ на знания, възрастовите и половите струк- тури, трудовата реализация зад граница и др. Интерпретирани са различни аспекти на международните миграции в Унгария и Бъл- гария чрез анализа на нови, неизползвани досега исторически из- вори, чрез прилагането на модерни интердисциплинарни методи на изследване като микроистория, анализ на масови документи, био- графика, историческа статистика, историческа демография, соци- ална география и др. Всъщност целта на изданието е да представи историческия опит на Унгария и България в международните миг- рации, да анализира системата от взаимовръзки и взаимовлияния между мигрантите и местното население, чийто основен елемент е интегрирането на мигрантите чрез образованието и професионал- ната им реализация, т.е. да установи промените в идентичността на мигрантите и в тяхното демографско поведение, спецификите на груповото им поведение по отношение на страната приемник и пр.
Пенка Пейковска, Габор Деметер
Предговор
председател на българската секция на Българо-унгарската историческа комисия
1Уважаеми дами и господа!
Миграцията съществува като феномен от най-дълбока древност. Тя е част от живота, негова основна характеристика, поради което е присъща на всички Божи творения. Дори ако изхождаме от теори- ята за панспермията, самият живот на Земята ще да е бил породен от „миграцията“ на химични елементи, аминокиселини и цели на- ноби, попаднали „отвън“ на нашата планета.
Миграцията е движение, преместване от един „хабитат“ в друг, нея я има откакто свят светува. Мигрират хора и животни, мигрират индивиди и цели общности, мигрират племена и народи, мигри- рат езици, мигрират идеи, мигрират културни елементи и техниче- ски постижения. Днес едва ли можем да си представим света без онези „оплодителни импулси“ на движение и взаимопроникване, които свързват разделените във времето и пространството цивили- зации, обогатявайки с нови нюанси палитрата на традиционната им
„багрилност“. Някога „конните народи“, вкл. българите, пренесо- ха съставния лък, стремето, панталоните и сабята; по-късно араби стимулираха развитието на европейската математика и медицина.
Българи посяха Божието слово в „руската душа“, за да им бъде вър- нат обратно жестът в годините на национално възраждане. Чехи и унгарци спомогнаха за модернизирането на възстановената българ- ска държава. Емигранти от страната допринесоха за обогатяването
1 Поздравителният адрес е отправен към участниците в международната научна конференция „Външни миграции в България, ХІХ – ХХІ в.“, проведена на 1 юни 2016 г. със специалното участие на Андраш Клейн, извънреден и пълномощен по- сланик на Унгария в България.
на световната наука, култура и изкуство. В този смисъл миграцията е полезна и ценна за всеобщия възход на човечеството.
Миграцията е надежда за нейните носители да подобрят ка- чеството си на живот, но е и шанс за приемните общества да про- дължат развитието си с променена качествена характеристика.
Дали това е добре или зле, зависи от отправната гледна точка. Ев- ропейският традиционалист например би предпочел да вижда край себе си по-малко на брой, но добре интегрирани имигранти, докато един консервативен мюсюлманин би желал да съхрани традициите си и в новата културна среда. Това води до самоизолиране и създа- ване на паралелни общества, на островни гета от цивилизацион- но различаващи се етнокултурни популации, които са чужди на (и по-лошото – отчуждаващи се от) заобикалящата ги местна среда.
В резултат започва да се трупа напрежение, появяват се проблеми, чието неглижиране или ненавременно решаване може да разкла- ти устоите на обществото. Тъкмо тук се коренят притесненията от новата преселническа вълна в Европа. И само лишени от въобра- жение политици, заслепени от институционалната мощ, могат да си позволят уверено да се застъпват за масовото и безконтролно приемане на милиони непроверени уж сирийски „бежанци“.
Неотдавна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви, че един континент от 508 милиона души би трябва- ло да може да приюти поне два милиона „бежанци“. Преди години и българският комисар г-жа Кристалина Георгиева апелираше към българското гостоприемство, припомняйки как сме приемали бе- жанците от Македония и… от Армения. Не ми се ще да коменти- рам това „политкоректно“ изказване, шлифовано, за да не накърни националните чувства на турците на тема „геноцид“. Но г-жа Ге- оргиева ентусиазирано се опитваше да ни убеди в икономическата и демографската изгода от приютяване на „сирийските бежанци“.
По същия начин и Грегор Гизи, последният председател на ГЕСП в ГДР, впоследствие лидер на лявата фракция в Бундестага, набля-
Поздравителен адрес от проф. д.и.н. Валери Стоянов
гаше на демографската полза от приемането на мюсюлмански ими- гранти. Той не пропусна да иронизира десните си опоненти, че не били достатъчно потентни, за да подсигурят по естествен начин прираста на германското население.
Тези и други единични примери дават храна на въображението и сякаш подкрепят конспиративните теории за естеството на ново- то „преселение на народите“ като едно „активно мероприятие“. Не само еднаквите сякаш по шаблон аргументи в подкрепа на позици- ята “Welcome Refugees”, но така също информациите за приноса на спонсорирани от Джордж Сорос НПО в ориентирането на пре- селниците, комбинирани с призива на видни мюсюлмански духов- ници да се върви „към Европата“, защото там нямало раждаемост, а после – като му дойдело времето – щели да призоват и за нала- гането на исляма, подсказва наличието на „съгласуван план“. Той може и да цели лесното привличане на евтина работна ръка за Гер- мания и частичното решаване на нейните демографски проблеми, но егоистичното нарушаване тъкмо от този „локомотив“ на ЕС на общоприетите европейски норми поставя под въпрос изцяло дове- рието в европейската солидарност. Защото не може да призоваваш всички „бежанци“ да дойдат в страната ти, а после да прехвърляш отговорността за своите действия на останалите държави, предла- гайки квотно разпределение и дори санкции от по 250 хиляди евро за всеки неприет емигрант.
В настоящата конференция тези въпроси няма да се разглеж- дат. Темата за миграционните предизвикателства и ЕС ще бъде обект на приноса на Н. Пр. Андраш Клейн, а въпросът за „сирий- ските бежанци“ и за интеграцията на имигрантите в българското общество през ХХІ в. ще се разискват от д-р Надя Филипова от Института за исторически изследвания при БАН и от д-р Надежда Николова от Института по български език при БАН. Останалите ра- боти са свързани предимно със събитията от ХІХ и ХХ в. и те най- добре отразяват проблема за външните/международните миграции в България през ХІХ – ХХІ в.
Пожелавам на участниците в конференцията успех при пред- ставянето на техните разработки и защитата на тезите им, и се на- дявам и занапред да имаме още много поводи за съвместно обсъж- дане на такива щекотливи въпроси в рамките на научните ни срещи.
София, 1 юни 2016 г.
Поздравителен адрес от проф. д.и.н. Валери Стоянов
между българските земи и Сърбия през ХIХ век (до 1878 г.)
Венцислав Мучинов
Институт за изследване на населението и човека – БАН
През XIX в. се извършват активни миграционни движения между намиращите се в състава на Османската империя български земи и съседните територии на Балканите, Северното Причерноморие и Кавказ. Докато въпросът за българската емиграция към Дунав- ските княжества и Южна Русия през Възраждането е сравнително обстоятелствено проучен от българската историография1, то не така стои проблемът за миграциите между българските земи и авто- номното (от 1830 г.) Княжество Сърбия. Действително тези миг- рационни движения се засягат в отделни изследвания на Г. Занетов, Стр. Димитров, Ст. Дойнов, В. Бойчева, И. Дамянов, О. Маждрако- ва-Чавдарова, В. Мучинов и др., които обаче са посветени на други проблеми – на етническия състав на населението в Поморавието, на участието на българите в сръбските въстания от началото на XIX
1 Дойнов, Ст. Преселнически движения от българските земи по време на руско-тур- ските войни през първата половина на XIX в. – В: Българското възраждане и Русия.
С., 1981, с. 290–316; Трайков, В., Н. Жечев. Българската емиграция в Румъния ХІV в. – 1878 г. и участието ѝ в стопанския, обществено-политическия и културния живот на румънския народ. С., 1986; Хаджиниколова, Е. Българските преселници в южните области на Русия, 1856–1877 г. С., 1987; Грек, И., Н. Червенков. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. С., 1993; Дойнов, Ст. Българите в Украйна и Мол- дова през Възраждането (1751–1878). С., 2005; Мучинов, В. Миграционна политика на Османската империя в българските земи през XIX век (до 1878 г.). С., 2013, с. 72 и сл.; Думиника, И. Българските преселници в Бесарабия в края на XVIII – първата половина на XIX в. в историографията. Кишинев, 2015; и др.
в., на въстанията в западните и северозападните български земи от 30-те – 50-те години на века, на обучението на български младежи в сръбските учебни заведения, на политиката на османската власт спрямо емиграционните движения от българските земи към Сър- бия през XIX в. и др.2 Целта на настоящата статия е да се установя- вят неизследваните и слабо проучени в българската историография проблеми във връзка с миграциите между българските земи и Сър- бия през XIX в. (до 1878 г.) и да се провокира изследователският интерес към тяхното целенасочено проучване.
2 Занетов, Г. Българи на Морава. Исторически и етнографически скици. С., 1914;
Иширков, А. Западните краища на българската земя. С., 1915. Второ фототип- но издание. С., 1996; Занетов, Г. Западни български земи и Сърбия. История и етнография. С., 1917; Занетов, Г. Населението по долината на Велика Морава (с една карта). С., 1918; Чилингиров, С. Поморавия по сръбски свидетелства. Исто- рически издирвания с една карта. Второ допълнено издание. Скопие, 1942; Ди- митров, Стр. Из историята на революционното движение в Нишкия вилает през 1850 г. – Известия на Института за история, Т. 16–17, 1966, с. 407–422; Димитров, Стр. Сърбия и въстанически движения в Западна България от 30-те – 40-те години на XIX в. – Studia Balcanica 2: Проучвания по случай Втория международен кон- грес по балканистика. С., 1970, 247–280; Дойнов, Ст. Българите и Първото сръбско въстание. – ИПр, 1970, № 5, с. 51–74; Дойнов, Ст. Нишкото въстание от 1841 г. – ВИСб, 1970, № 5, с. 39–55; Димитров, Стр. Въстанието от 1850 г. в България. С., 1972; Дойнов, Ст. Българската емиграция от втората половина на XVIII в. и първо- то десетилетие на XIX в. в земите на север от Дунава. – В: Сборник в чест на акад.
Д. Косев. Изследвания по случай 70 години от рождението му. С., 1974, с. 81–90;
Бойчева, В. Сърби – учители в България през XIX в. – ГСУ, ИФ, Т. 66, 3, 1974, с.
153–221; Бойчева, В. Български младежи в учебните заведения на Сръбското кня- жество през 1830–1859 г. – В: Проблеми на Българското възраждане. С., 1981, с.
295–336; Дамянов, И. Нишкото въстание през 1841 г. и европейската дипломация.
С., 1992; Бойчева, В. Българо-сръбска взаимност в образованието и отражението ѝ в политическия и културно-просветния живот на българи и сърби през 30-те–50-те години на XIX в. – В: Българската емиграция през Възраждането. Сливен, 2003, с. 97–108; Маждракова-Чавдарова, О. За приноса на Северозападна България в националноосвободителното движение след въстанието от 1850 г. – В: Национал- ноосвободителните движения в българските земи XV–XIX в. и тяхното отразява- не в музеите. Сборник с доклади и научни съобщения от Юбилейна национална научна конференция в Чипровци, 2008, с. 17–24; Мучинов, В., цит. съч., 2013, с.
79–83, 91–93, 122–125, 131–133; Леков, Д. Белград. – В: Енциклопедия Българско възраждане. Литература. Периодичен печат. Литературен живот. Културни среди- ща. Т. 1. С., 2014, с. 52–53; и др.
Българската историография за миграционните движения между българските земи и Сърбия през хIх век (до 1878 г.)
На първо място сред недостатъчно изяснените проблеми се нарежда въпросът за количественото измерение на българската емиграция към Сърбия през XIX в. В българската историография се отчита, че изселвания към сръбските земи има още в предход- ния период (най-вече по време на австро-турските войни от края на XVII и от XVIII в.), но тези миграционни движения се масо- визират по време на Първото сръбско въстание от 1804 – 1813 г., което засяга чувствително и западните български земи3. В своите изследвания Ст. Дойнов, основавайки се на руски дипломатически сведения, приема, че по време на Първото сръбско въстание в Сър- бия емигрират общо около 100 000 българи, част от които преми- нават на територията на Австрийската империя след разгрома на въстанието през 1813 г.4 По всяка вероятност посочената стойност е твърде завишена, поради невъзможността на сръбските власти да поемат такъв значителен (съобразно мащабите на освободената те- ритория) поток от бежанци5.
По-слаби изселвания към Сърбия се извършват по време на започналото през 1815 г. Второ сръбско въстание начело с Милош Обренович. Преселванията към Сърбия на българи от погранич- ните с освободената сръбска територия северозападни български земи продължават и през 20-те години на XIX в., като се засилват по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., когато във Видин и околността са разквартирувани войските на шкодренския валия Мустафа паша Бушатли. Техните „зулуми“ принуждават християн- ското население да се спасява с бягство в планините или в съседна Сърбия. Отново обаче не са известни дори приблизителните пара-
3 Дойнов, Ст., цит. съч., 1974, с. 87–88; История на България. Т. V: Българско възраждане (XVIII – средата на XIX век). С., 1985, с. 173–177, 186–187. По-подр.
за участието на българите в Първото сръбско въстание вж.: Дойнов, Ст., цит. съч., 1970, с. 51–74.
4 Дойнов, Ст., цит. съч., 1970, с. 73; Същият, цит. съч., 1974, с. 88; История на България. Т. V, с. 189.
5 Мучинов, В., цит. съч., 2013, с. 80.
метри на тези миграционни движения. За тяхната значимост сви- детелства цитираният от Стр. Димитров доклад на пограничните сръбски власти до княз Милош от юли 1829 г., където се заявява, че няма ден, в който при тях да не пристигнат по 40 – 50 семейства от Видинско и Крайна (Тимошка Крайна, дн. в Р Сърбия), търсещи убежище6.
Активни преселвания към територията на Сърбия се наблю- дават и по време на бунтовете в западните български земи от 30-те и 40-те години на XIX в. Причините за тези бунтове са достатъчно добре осветлени от българската историография: от една страна, не- прилагането на аграрната реформа в западните български краища и съхраняването на т.нар. „господарлъци“, а от друга – целенасочена- та пропаганда на сръбските управляващи сред пограничното бъл- гарско население, целяща да доведе до присъединяването на тези райони към територията на Сръбското княжество7. Отново липсват по-цялостни данни за числеността на българската емиграция към Сърбия през посочените десетилетия, въпреки че масовият харак- тер на тези миграционни движения е безспорен – само след жесто- кото потушаване на българското въстание в Нишкия еялет от април 1841 г. в Сърбия преминават между 10 000 и 15 000 български бе- жанци8. Нови миграционни движения по посока на Княжеството предизвиква избухналото през 1850 г. въстание в Северозападна България (т.нар. Видинско въстание)9.
6 Димитров, Стр., цит. съч., 1972, с. 26. Вж. също: Мучинов, В., цит. съч., 2013, с. 80–81.
7 Генчев, Н. Българското възраждане. С., 1995, с. 216–229; Митев, П. Българското възраждане. Лекционен курс. С., 1999, с. 45–52.
8 Занетов, Г., цит. съч., 1914, с. 25–26; Димитров, Стр., цит. съч., 1970, с. 266–269;
Дойнов, Ст., цит. съч., 1970, с. 54–55; История на България, Т. V, 347–357; Дамя- нов, И., цит. съч., с. 9–10, 41; Мучинов, В., цит. съч., 2013, с. 81–82.
9 Цанов, И. Из записките ми. По въстанието във Видинско, Кулско, Белоградчиш- ко и Ломско 1850 г. – Български преглед, 1899, кн. I, с. 87–88; Димитров, Стр., цит.
съч., 1966, с. 415; Димитров, Стр., цит. съч., 1972, с. 86–87, 118–120; История на България, Т. V, 374–380; Мучинов, В., цит. съч., 2013, с. 83.
Българската историография за миграционните движения между българските земи и Сърбия през хIх век (до 1878 г.)
В българската историография се отчита, че и след Кримската война от 1853 –1856 г. продължават прехвърлянията в Сърбия на българи от пограничните райони, включително и на търсещи убе- жище революционни дейци10. Емиграционният процес се засилва отново в началото на 60-те години на XIX в. поради недоволство- то на българското население от заселването на мюсюлмански ко- лонисти (татари, а впоследствие и черкези) от османската власт в северозападните български земи. През 1860 г. и през пролетта на 1861 г. в Сърбия се прехвърлят няколко хиляди български бе- гълци от Видинско11, но постепенното пренасочване на основната българската емиграция от Сърбия към Русия през лятото и есента на 1861 г. довежда до намаляване на напрежението в граничните сръбско-турски райони12. Емиграцията на отделни лица и семей- ства обаче не престава чак до Освобождението на България през 1878 г. Тази емиграция е породена както от политически, така и от икономически причини – така например през лятото на 1875 г.
около 40 фамилии от няколко села в нахията Краище на Кюстен-
10 Русия и българското национално-освободително движение 1856–1876. Доку-
менти и материали. Т. I. Ч. I. С., 1987, с. 85–86 116–117, 168; Ценова, Т. Поли- тическата емиграция и революционното движение в северозападните български земи през 60-те години на XIX в. – В: Българската емиграция през Възраждането.
Сливен, 2003, с. 138–139; Маждракова-Чавдарова, О., цит. съч., с. 20.
11 Дунавски лебед, 1861, № 30 (18.04.), № 31 (25.04.); Цариградски вестник, 1861,
№ 23 (03.06.); Архив на Г. С. Раковски. Т. I. С., 1952, с. 268; Т. III. С., 1966, с.
495–496; Русия и българското национално-освободително движение... Т. I. Ч. I, с.
342–347, 361–362, 366–367; Ч. II, с. 83, 92; Каниц, Ф. Дунавска България и Балка- нът. Историко-географско-етнографски пътеписни проучвания от 1860 до 1879 г.
Т. I. С., 1995, с. 91–92; Хаджиниколова, Е. Някои въпроси по преселването на бъл- гари в Русия през 1861 г. – ИПр, 1976, № 6, с. 55–61; Маждракова-Чавдарова, О., цит. съч., с. 21–22; Вълчев, Г. Из миналото на Кула и Кулска община. Кула, 2008, с.
8–9, 366–367; Мучинов, В., цит. съч., 2018, с. 91–92.
12 За събитията, свързани с българската емиграция към Руската империя от 1861–
1862 г. и за последвалата реемиграция вж. по-подр.: Мучинов, В., цит. съч., 2013, с. 87–91, 129–131; Мучинов, В. Политиката на османската власт спрямо пресел- ването на българи в Руската империя в началото на 60-те години на XIX век. – В:
Дриновски сборник. Т. VIII. Харков – София, 2015, с. 158–165 и цитираната там литература по проблема.
дилска кааза забягват в Сърбия поради данъчните и други произво- ли, в резултат на които семействата им са обречени на глад13. През изследвания период българи емигрират в Сърбия и поради стремеж за получаване по-добро образование в сръбски учебни заведения в столицата Белград, в Крагуевац, Зайчар, Неготин и в други селища в Княжеството14.
Засега е трудно да се установи каква е общата численост на емигриралите в Сърбия през периода от началото на XIX в. до 1878 г. жители от българските земи. Ако се доверим на някои ста- новища в българската историография, то през посочения период в Сърбия емигрират между 100 000 и 150 000 души от български- те земи, предимно от западните и северозападните крайгранични райони. Немалка част от тези хора преминават неколкократно тур- ско-сръбската граница, за да се спасят от османските репресии след поредното бунтовно надигане на местното християнско население, а впоследствие, след успокояване на обстановката, се завръщат об- ратно по родните си места. Поради това точният брой на постоянно установилите се на сръбска територия български бежанци засега трудно може да се определи.
Безспорен интерес представляват мерките, които предпри- емат властите в Княжество Сърбия за настаняване и подпомага- не на българските бежанци. Засега този проблем е твърде перифер- но засегнат в българската историография. Обикновено се изтъква, че българските бежанци стават заложници в дипломатическата игра между белградските управляващи и Високата порта. При об- тягане на сръбско-турските отношения на българските бежанци се гледа благосклонно от страна на сръбските власти и те са възпри-
13 Източно време, 1875, № 21 (05.07.); Ден, 1875, № 22 (07.07.).
14 Радкова, Р. Просветни центрове за българите през Възраждането вън от преде-
лите на страната. – В: България в света от древността до наши дни. Т. 1. С., 1979, с. 442; Бойчева, В., цит. съч., 1981, с. 295–336; Същата, цит. съч., 2003, с. 97–108;
Леков, Д., цит. съч., с. 52–53.
Българската историография за миграционните движения между българските земи и Сърбия през хIх век (до 1878 г.)
емани като съюзник срещу общия османски враг. Обратно – при подобряване на отношенията между двете страни управляващите в Белград предприемат постъпки за връщане на бежанците, които са съпроводени и с репресии срещу някои от най-активните български бунтовни водачи15. Тази картина е твърде динамична и за нейното по-детайлно изясняване е необходима дългогодишна изследовател- ска работа в сръбските архиви, която да позволи да се очертаят не само често променящите се позиции на сръбските управляващи, но и участието на българските емигрантски дейци в сръбския общест- вено-политически живот.
Недостатъчно проучен е и въпросът за населените места в Княжество Сърбия, в които се установяват компактно българ- ските преселници. Логичен е стремежът им да се настанят най-вече в близките до родните им места райони в източната част на стра- ната, което е предпоставка впоследствие част от тях да се завърнат обратно в пределите на Османската империя. Много българи се ус- тановяват и в сръбската столица Белград, където имат възможност да получат по-добро образование и професионална реализация.
Особено силно е присъствието на български политически и кул- турни дейци в града през 60-те – 70-те години на XIX в. През тези десетилетия в сръбската столица пребивават личности като Г. С.
Раковски, Л. Каравелов, П. Хитов, В. Левски и др., тук се организи- рат Първата (1862) и Втората българска легия (1867 –1868), издават се редица български книги и вестниците „Дунавски лебед“ (1860 – 1861) и „Въсток“ (1865)16. Все още обаче обществено-политическа-
15 Димитров, Стр., цит. съч., 1970, с. 257–275; История на България, Т. V, с. 343–
347; Дамянов, И., цит. съч., с. 137–143; Мучинов, В., цит. съч., 2013, с. 122–124.
16 Шарова, К. Втората българска легия в Белград (1867–1868). – Във: В памет на
акад. Михаил Димитров. Изследвания върху Българското възраждане. С., 1974, с.
445–503; История на България. Т. VI: Българско възраждане (1856–1878 г.). С., 1987, с. 205–255; Леков, Д., цит. съч., 52–53. За издаваните в Белград през този период български вестници вж. по-подр.: Боршуков, Г. История на българската журналистика 1844–1877, 1878–1885. С., 1976, с. 143–158, 193–196.
та и културната дейност на българската емиграция в Белград и в Сърбия като цяло чака своето задълбочено проучване – подобно на това, което правят В. Трайков и Н. Жечев за българската емиграция в Румъния и в нейната столица Букурещ17.
Друг аспект на проблема представляват мерките, които взема османската власт за ограничаване на българската емиграция към територията на Сърбия и за връщане на част от българските бежанци по родните им места. Проучванията ми в тази област по- казват, че до средата на XIX в. периодичните усилия на Високата порта да върне забягналото в Сърбия българско население са до го- ляма степен компрометирани от действията на местните османски власти и мюсюлмански първенци, които не желаят да отстъпят от своите господстващи позиции и на практика саботират провежда- нето на реформаторската политика на централната власт в отдале- чените крайгранични райони. Нерешаването на аграрния въпрос в западните и северозападните български земи десетилетия наред е постоянно огнище на напрежение и една от основните причини за бунтовете на местното християнско население и за свързаните с тях изселвания по посока на Сърбия. Едва през 60-те години на XIX в. (след назначаването на Мидхат паша за управител на Ниш- кия еялет през 1861 г.) Високата порта успява да постигне по-опре- делени успехи в усилията си за подобряване на сигурността и ико- номическото състояние на пограничните райони, което рефлектира благоприятно и по отношение на процеса на реемиграция на част от изселилото се през предходните години в Сръбското княжество българско население18.
През 60-те години на XIX в. в родните си селища в Нишкия и Видинския санджак се завръщат редица забягнали в Сърбия в
17 Трайков, В., Н. Жечев, цит. съч.; Жечев, Н. Букурещ – културно средище на
българите през Възраждането. С., 1991.
18 Вж. по-подр.: Мучинов, В., цит. съч., 2013, с. 92–93, 132–133 и цитираната там
литература.
Българската историография за миграционните движения между българските земи и Сърбия през хIх век (до 1878 г.)
предишния период български бежански семейства. Приблизителна представа за размерите на тази реемиграция дава една публикация в официоза на Дунавския вилает в. „Дунав“ от началото на 1867 г., според която от създаването на вилаета през 1864 г. до момента само в Адлийската каза (с център дн. гр. Кула, Видинско) са се завърнали 319 души от Сърбия19. Отделни завръщания се осъществяват и през 70-те години на XIX в20. Все още обаче не са известни по-цялостни данни за действителните мащаби на този реемиграционен процес.
Друг важен проблем във връзка с миграционните движения между българските земи и Сърбия през XIX в. (до 1878 г.) предста- влява въпросът за имиграцията в българските земи на мюсюлман- ско население от изгубените османски владения в Сърбия. Доскоро този проблем не привличаше целенасочения интерес на българска- та историография, въпреки че значителна част от прогонените от освободените сръбски земи мюсюлмани са настанени от осман- ската власт именно в северозападните български земи (най-вече на територията на Видинския и Нишкия еялет). Тук те са известни под името „белградски преселници“ (или „белградски турци“), тъй като идват от територията на бившия Белградски пашалък. Посред- ством заселването им във Видинско и Понишавието османските уп- равляващи преследват определени политико-стратегически цели – най-вече засилване на позициите на Империята в невралгичните гранични зони. Реално обаче установяването на няколко хиляди мюсюлмански имигранти в посочените райони (особено на прого- нените от Сърбия османски земевладелци и други представители на властта) довежда до засилване на конфликтите с местното хрис- тиянско население, което се отразява негативно на цялостното об- ществено-икономическо развитие на тази част от българските земи.
19 Дунав, 1867, № 141 (08.01.).
20 Дунав, 1876, № 1113 (17.10.).
